Днес най-накрая успях да отворя вратата на багажника на Реното, чалъма бил в десетте сантиметра които навираш от отверката в специално направената дупка на дръжката на вратата на багажника (мерси на Данчо). Прибрах се малко по-рано от обичайното и въпреки стандартните задръствания по това време успях да стигна до склада 5 минути преди края на работното време, общака ме погледна накриво но работното време си е работно , кой го беше карал да си облича парадната униформа преди да му разпишат книжката. Купих 5 листа водоустойчив шперплат дебел 6мм за сумата от 114 лв и почна купона, оказа се че той не може да се огъва до степента която желаех за да мога за затворя багажника и той стърча като краката на баскетболист легнал на походно легло.

Не че колата има парно , то и климатика не работи ама ми измръзна кръста докато се прибера. Получаваше се много странно завихряне на въздуха около 60 км.ч. ,така че и краката след 15тата минута не ги чуствах. Добре че не валеше дъжд че купона щеше да е пълен.
Прибрах се у нас и с бащата ги разтоварихме в гаража на сигурно:)
Нямам търпение да почна да обшивам, ама жената нещо почна да мрънка, така че тази вечер нема да се бачка, затова си взех една тубичка биричка и  пакет пуканки и ще и обръщам внимание ( ще дремя до нея пред телевизора)

до съпругата на г-н Стефанов уважаема г-жо Стефанова,моля не създавайте пречки за работата на вашия съпруг.Много хора имат интерес от успеха на неговото начинание. от задругата на майсторите